Недостатъци на PGP криптирането

Pretty Good Privacy (PGP), създаден от Фил Цимърман през 1991 г., използва сложни математически алгоритми за шифриране на данни. Първоначално предлаган като безплатен софтуер с отворен код, днес PGP се предлага и като част от комерсиални решения. Както всяка система за сигурност, и PGP има няколко известни недостатъка.

Управление на конфликтни версии

Съществуват множество версии и източници на PGP, което усложнява администрирането им. Проблемът се намалява, ако организацията избира един доставчик. Технологиите за шифриране, използвани в PGP, се развиват както технически, така и правно – изтичането на патенти позволява включването на нови методи. Отвореният вариант GNU Privacy Guard (GPG) не предлага всички функции на комерсиалните продукти, например поддръжка на определени алгоритми като RSA.

Проблеми със съвместимостта

За да се декодира съобщението, подателят и получателят трябва да разполагат със съвместими версии на PGP. При различни версии може да се случи, че едната страна не може да прочете шифрирания текст, докато другата – да. За избягване на този конфликт е препоръчително двете страни да проверят и съгласуват използваните версии преди обмена на данни.

Сложност

Работата с PGP изисква по-голямо обучение в сравнение с традиционните схеми за шифриране. Докато симетричните методи използват един ключ, а асиметричните – двойка ключове, PGP комбинира двата подхода: използва симетрично шифриране за данните и асиметрично за обмена на ключовете. Тази хибридна архитектура е по-сложна и по-малко позната, което изисква допълнително време за обучение.

Липса на възстановяване

Забравени или изгубени пароли при PGP не могат да бъдат възстановени чрез специален софтуер. За разлика от някои системи, където администраторът може да поднови достъпа, при PGP загубата на парола означава загубени съобщения, файлове или дори недостъпен твърд диск.