Разлика между SHA и AES криптиране

Основи на криптирането

Криптирането на съобщения включва различни концепции. Докато правителството е създало стандарт за криптиране – Advanced Encryption Standard (AES) – също така е разработило Secure Hash Standard (SHA) за цели на удостоверяване. И двете технологии осигуряват защита на предаваните данни, но се различават по принцип.

AES криптиране

Advanced Encryption Standard е разработен от Националния институт за стандарти и технологии (NIST) с цел да предостави силен и универсален метод за криптиране, подходящ за правителствени, банкови и медицински комуникации. Основната идея е данните да бъдат необратимо трансформирани без подходящия ключ. Ключовете са достатъчно дълги, за да са практически невъзможни за отгатване или brute‑force атака, което прави AES надежден начин за защита срещу нежелани трети страни.

Хеш функции

Хеш функцията също трансформира данните, но не цели да ги скрие, а да произведе уникална стойност – хеш‑сума – обикновено по‑къса от оригинала. Тази стойност е еднозначна за дадения вход: две различни съобщения не могат да генерират еднакъв хеш, ако функцията е криптографски сигурна. Процесът е еднопосочен и не използва ключове, така че получената хеш‑сума не може да се декодира обратно към оригиналния текст.

SHA стандарти

Secure Hash Standard, също от NIST, дефинира серия от хеш алгоритми – SHA‑1, SHA‑2 (SHA‑256, SHA‑384, SHA‑512) и новия SHA‑3. Тези алгоритми създават „дигест“ на съобщението, който се прилага за проверка на цялостта му. Подателят изчислява хеша, прикрепя го към съобщението и го изпраща. Получателят пресмята същия хеш върху полученото съобщение и сравнява резултата. Ако стойностите съвпадат, данните са непокътнати; различие означава повреда или манипулация. Често SHA се комбинира с AES – AES осигурява конфиденциалност, а SHA – автентичност и проверка за интегритет.