Какви са последиците за кражба на самоличност?

Всяка година милиони граждани на САЩ стават жертви на кражба на самоличност. Тъй като технологиите се подобряват, за да защитят потребителя, също се прави и находчивостта на киберпрестъпниците. Всеки, който съхранява или използва информацията им в интернет, е податлив. Често тези престъпления не се преследват, защото престъпниците трудно се намират. Когато бъдат открити обаче, те са обект на нарастващия брой на кибернетичните закони и наказанията, които идват с тях.

Законът за кражбите на ID и възбраната от 1998 г.
Увеличение на компютърните права и интернет активността в края на 1990-те доведе депутатите през 1998 г. да засилят федералните закони за борба с измамите. Законът за защита от кражби на идентификация и презумпция го превръща в отделно федерално престъпление за кражба на идентификационна информация с престъпно намерение. Преди закона е било незаконно да притежават или да произвеждат фалшиви документи за самоличност; след това става незаконно да се краде тази информация, която затваря важна вратичка. Нарушаването на този закон съдържа максимална присъда от 15 години затвор, глоба и криминално отнемане на имущество, което извършителят е използвал за извършване на престъплението. Ако по време на процеса на кражба, извършителят също се занимава с идентификация на измами, измами с кредитни карти, компютърни измами, измама с писма, измама с тел или измами с финансови институции, определени от федералния закон, те могат да отидат в затвора за много по-дълго време. Някои от тези престъпления носят 30-годишни присъди с максимално затворничество. Тежкото идентифициране на кражби е когато някой използва открадната идентификационна информация, за да извърши някои престъпления, като имиграция и нарушения на огнестрелно оръжие. Това е изцяло отделно престъпление и то включва задължителна двугодишна присъда в затвора в допълнение към всякакви други наложени наказания. Ако се установи, че извършителят е извършил тежка кражба на самоличност във връзка с терористичен акт, се налага задължително наказание от пет години. Нито едно от тези изречения не може да бъде заменено с пробация.

Законът за борба с кражбите на самоличност от 2008 г.
Законът за борба с кражбите на самоличност от 2008 г. понижи границата за преследване на кибер престъпниците. Преди закона прокурорите трябваше да докажат обезщетение от 5000 долара, преди да обвинят някого в неоторизиран достъп до компютри. Този закон елиминира тази цифра. Преди закона, ако някой бъде осъден за федерално престъпление, свързано с компютърен достъп, те трябваше да живеят в различни държави. След като законът, както жертвата, така и престъпникът могат да живеят в една и съща държава и киберпрестъпникът все още може да бъде преследван. Въпреки че тази част от закона не се прилага пряко към кражба на самоличност, тя е тясно свързана и улеснява преследването на престъпници от кражба на самоличност. Законът изрично посочва, че когато жертвите на кражби на самоличност доведат своя нападател до правосъдие, а на последните им е наредено да платят реституция, тази реституция трябва да е равна на времето и парите, използвани от жертвата за решаване на проблемите, предизвикани от нападателя. Законите за кражба на идентичност на държавата
Кражба на самоличност може да бъде преследвана на държавно ниво, както и на федерално ниво, в зависимост от престъпността и степента на престъплението. Всичките 50 държави имат закони, забраняващи кражба на самоличност. 29 държави имат разпоредби за реституция, а пет имат разпоредби за конфискация на стоки, използвани в престъплението
URL:https://bg.whycomputer.com/Internet/100208758.html