Методи за запечатване на анодирано алуминие

Въведение

Ананодизирането създава порести слой върху алуминия, който позволява проникване на оцветители и смазочни вещества, но същевременно осигурява пътища за корозия. За да се подобри корозионната устойчивост и задържането на боя, се прилага процес на запечатване. Най‑често използваните методи са запечатване с вряща вода, калиев дихромат и никелов ацетат (също така никел флуорид).

Метод с вряща вода

Алуминиевият детайл се потапя за продължително време във вряща дестилирана вода или парен климат. Този метод е относително евтин и намалява износваемостта само с около 20 %. Оксидният слой се трансформира в хидратирана форма, което води до разширяване и затваряне на порите.

Метод с никелен флуорид

Това е студен процес, който служи като алтернатива на горещите методи, които омекотяват анодирания слой. При него в порите навлизат флуоридни йони, които изменят pH‑то и предизвикват утаяване на никелови йони като никелов хидроксид. Този хидроксид запълва отворите на порите, а последващото дифузиране на влага от атмосферата затвърждава филма, създавайки трайно запечатан слой.

Метод с никелен ацетат

Принципът е сходен с този на никелния флуорид – никеловите йони се внедряват в порите и ги запълват. За прилагането е необходимо нагряване на анодирания алуминий до около 100 °C, където чрез хидролиза се формира никелов хидроксид, който запечатва порите.

Метод с калиев дихромат

За повишена корозионна и солна устойчивост се използва 5 % разтвор на калиев дихромат, обикновено при точка на кипене. Потапянето продължава около 15 минути при pH 5–6, при което хроматните йони се абсорбират и хидратират покритието. Този тип запечатка обаче е по‑податлив на петна в сравнение с другите методи.