Характеристики на MS-DOS

MS-DOS е операционна система, създадена от Microsoft през 1982 г., за процесори x86. Тя доминираше пазара до навлизането на Windows. Microsoft издаде няколко версии, последната – 6.22 – излезе през 1994 г., а днешните командни конзоли в Windows все още използват обновен код от нея. Много от нейните особености са оцелели и днес, оказвайки влияние върху дизайна на съвременните ОС.

Команден ред

MS‑DOS работи изцяло чрез команден ред, където потребителят въвежда команди след подканата. Наборът от команди е ограничен главно до навигация и работа с файлове; по‑сложните задачи се решават от самите програми. Потребителите могат да създават пакетни файлове (batch files) – текстови файлове, съдържащи поредица от команди, изпълнявани последователно. Пример е AUTOEXEC.BAT, който се стартира при първото зареждане на системата и подготвя работната среда.

Еднозадачност

Тъй като MS‑DOS бе проектирана за ранни персонални компютри с малко RAM, тя не поддържа многозадачност. При стартиране на програма тя заема ресурсите, докато не бъде затворена, след което следващата програма може да ги използва. Единствено програми от тип TSR (Terminate and Stay Resident) могат да останат в паметта след приключване, но са склонни към конфликти и чести сривове. Истинската многозадачност се появи с първите версии на Windows.

Имена на файлове

Типичната черта на MS‑DOS е системата за именуване “8+3”: името на файла е ограничено до осем знака, а след точка – три знака, определящи разширението. Например .TXT и .DOC са текстови файлове, .COM и .EXE – изпълними, а .SYS е системен. Windows премахна ограничението от осем знака, но разширенията продължават да указват какъв тип файл е и много от оригиналните разширения са запазени.

Буквени обозначения на дискове

MS‑DOS използва букви за означаване на дискове. Обикновено A: и B: са резервирани за флопи‑дискове, а C: и следващите – за твърди или оптични дискове. Потребителят може да присвои произволна буква, но обикновено следва азбучен ред. Днес Windows също използва буквени обозначения и по подразбиране запазва A: и B:, въпреки че съвременните компютри рядко разполагат с флопи‑устройства.