DSL и кабелните модеми – същото ли са?

Digital subscriber line (DSL) и кабелният модем са два различни начина за доставяне на широколентов интернет, особено за домашни потребители. И двата метода осигуряват скорости, значително по-високи от традиционната модемна връзка, но работят по различен принцип и изискват различни устройства за преобразуване на сигнала.

Cable (кабелен широколент)

Кабелният широколент се предоставя чрез телевизионни кабелни линии, обикновено от кабелния оператор. Част от кабела се използва за данни, а останалата част – за телевизионни сигнали. Сигналът се преобразува в компютърен чрез специален кабелен модем, който може да достигне скорости до 30 Mbps.

Предимства и недостатъци на кабелния модем

• Достъпен за клиентите, които вече имат кабелна телевизия.
• Интернетът е постоянно включен – няма нужда от набиране или вход/изход.
• Скоростта не зависи от разстоянието до доставчика.
Недостатък: при голям брой потребители в същата мрежа (пикови часове) скоростта може да спадне, тъй като сигналът се споделя.

DSL (Digital Subscriber Line)

DSL доставя интернет чрез медни телефонни линии. За работа е необходим специален DSL модем, който преобразува телефонния сигнал в данни и обратно. Съществуват различни варианти – ADSL (асиметричен, различни скорости за качване и сваляне) и VDSL (много висок битрейт), като VDSL може да надмине кабелните скорости. Типичните скорости на DSL са до 10 Mbps, но по‑новите технологии предлагат и по‑високи стойности.

Предимства и недостатъци на DSL модема

• Не зависи от натоварването на съседни потребители – скоростта остава стабилна.
• Не изисква кабелна телевизия.
Недостатък: необходима е активна телефонна (landline) услуга, което може да е допълнителен разход.
Скоростта намалява с разстоянието до телефонната централа.