Необходим компютърен хардуер за достъп до интернет и свързващи компоненти

Според данни от юни 2010 г., публикувани от Internet World Stats, над 70 % от населението на САЩ използва интернет. Повечето компютри са конфигурирани да осъществяват връзка с мрежата, за да отговорят на нарастващото търсене.

За достъп до интернет са необходими определени хардуерни компоненти – модем или мрежова карта и точка за достъп, която осигурява връзката.

Телефонен модем

Телефонният модем преобразува данните от компютъра в звукови сигнали, които се изпращат по телефонната линия. На другия край модемът превръща звуците обратно в електронен сигнал, разбираем за компютъра, позволявайки комуникацията между двете машини. Въпреки наличието на по‑бързи технологии, модемите с набор‑на‑дискови (dial‑up) връзки все още се използват от част от потребителите, особено в райони, където 89 % от населението има достъп до по‑високоскоростни услуги. Тези връзки се наричат тесни (narrowband) и са по‑бавни и често не са постоянно активни.

Мрежова интерфейсна карта (NIC)

Широколентовите (broadband) връзки – DSL, сателит или кабел – предлагат значително по‑високи скорости от тесните. За достъп до тях се използва точка за достъп, свързана с компютъра чрез кабелен Ethernet или безжичен сигнал. Мрежовата интерфейсна карта позволява да се прикачи Ethernet кабел към компютъра. Комуникацията преминава през този кабел до точката за достъп. При кабелна връзка кабелът трябва да остане включен през цялото време на използване на интернет. NIC‑тата могат да бъдат вградени в компютъра или да се закупят като външни устройства (USB, PCI).

Кабелни (жични) точки за достъп

Когато се използва NIC и Ethernet кабел, компютърът се свързва с точка за достъп – обикновено рутер, кабелен модем или DSL модем, който предава данните от доставчика към вашето устройство. Тези връзки са често срещани в локални мрежи (LAN) на фирми, но се използват и в домашни условия, въпреки че много потребители предпочитат безжичната алтернатива за повече мобилност.

Безжични точки за достъп

Безжичната точка за достъп позволява свързване без физически кабел. В домакинството се използва безжичен рутер, а компютърът трябва да разполага с безжичен адаптер – вграден, USB или PCI. Този тип връзка е популярна в хотели, кафенета и други публични места, където се предлага безплатен Wi‑Fi за клиентите.