История на лазерното рязане

Въведение

През 1917 г. Алберт Айнщайн формулира принципа на лазера, описвайки теорията за стимулацията на излъчване. През късните 40‑ти години на миналия век неговите идеи започват да се прилагат от инженери, стремящи се да използват стимулацията за генериране на енергия. Сред пионерите са Чарлз Таунс от Колумбийския университет, Джоузеф Уебър от Мериленд и съветските учени Александър Прохоров и Николай Басов от лабораториите на Лебедев в Москва.

Първите практични приложения

Bell Laboratories беше една от първите организации, които намериха смислен начин за използване на новата технология. Скоро след това лазерите откриха множество хуманитарни приложения – от системи за целене на оръжия до прецизни хирургични инструменти, където малка, но мощна точка на топлина е от съществено значение.

От научен експеримент до индустриален инструмент

През 1960 г. първият работещ лазер бе наречен „решение, търсещо проблем“. С креативно мислене бързо се откриха разнообразни употреби: научни изследвания, технологични разработки и медицина. Днес лазерите са навсякъде – от лаборатории за квантова физика до медицински клиники, касови системи в супермаркети и дори телекомуникационни мрежи.

Специални индустриални приложения

С правилните настройки индустриалните лазери могат да реже меко стомано до 19 мм, неръждаема стомана до 12,5 мм, както и алуминий, бронз и титан. Те са най-бързият метод за обработка на листови и плочови материали. Благодарение на високата интензивност на светлината и газовото налягане се получават сложни геометрични контури без нужда от твърди инструменти, а ръбовете обикновено не изискват допълнителна обработка.

Ползи от лазерното рязане

Производителите подчертават, че крайният ръб е значително по‑качествен от този при традиционно пробиване. Сложните форми се изработват без скъпи шаблони, материалният диапазон е по‑широк, а скоростта често надвишава тази на другите методи за профилно рязане.

Лазерна типография за печат

Методът за набор на шрифт не се е променял от преди 500 години, но с лазера, компютъра и специализиран софтуер журналистите могат директно от бюрото си да създадат печатна форма. Информацията се въвежда, а лазерът изработва печатната плоча.