Интернет знания
Интернет знания
Супернетите и субнетите използват една и съща базова технология, но преследват различни цели. Супернетите се стремят да опростят и разширят сложни мрежови инфраструктури, като създават таблици за маршрутизация, обхващащи множество субнети в един интерфейс. Субнетите, от друга страна, разделят големи мрежи на по‑малки, по‑управляеми части. Познаването кога да приложите едното или другото помага за по‑ефикасната организация на вашата мрежа.
Преди да обсъждаме супернети или субнети, трябва да разберете какво представлява „маската“ на IP адреса. В съответствие със стандарта CIDR (Classless Inter‑Domain Routing), IP адресът се съпровожда от съответната маска за подмрежа. И двете се състоят от четири октета, разделени с точки, като всеки октет съдържа осем бита с стойности 128, 64, 32, 16, 8, 4, 2 и 1. Най‑голямото десетично число за един октет е 255. Например, IP‑адресът 192.168.1.1 в двоичен вид е 11000000.10101000.00000001.00000001.
В маската всички единици (1) обозначават частта от адреса, която принадлежи към мрежата, а нулите (0) – частта за хостовете. Няма “пропуск” между мрежовата и хостовата част. Ако желаете първите два октета (192.168) да бъдат мрежовата част, а последните два (.1.1) – хостовата, маската ще бъде 11111111.11111111.00000000.00000000, т.е. 255.255.0.0 или съкратено 192.168.1.1/16, където „/16“ показва, че 16 бита са запазени за мрежата.
При планиране на мрежа трябва да определите колко отделни мрежи (субнети) са нужни и колко хоста ще има във всяка от тях. В примера по‑горе хостовете 192.168.1.1 и 192.168.1.135 са в една и съща подмрежа. Ако промените маската на 255.255.255.128 (11111111.11111111.11111111.10000000), тогава тези два хоста ще попаднат в различни субнети – 192.168.1.0/25 и 192.168.1.128/25. Всяка от тези подмрежи поддържа до 126 хоста, тъй като два адреса са запазени за мрежовия адрес и за широковещателния адрес. Увеличаването на броя на субнетите е процесът на субнетиране – получавате повече мрежи, но по‑малко хостове в една мрежа.
Супернетиране е обратното действие – се разглежда колко субнета имате и се избира маска, която ги обединява. Ако искате да съберете двата предишни субнета (255.255.255.128) в един супернет, просто премахвате един бит от мрежовата част и получавате маска 255.255.255.0 (11111111.11111111.11111111.00000000), т.е. 192.168.1.0/24.
В прости мрежи, като домашната, обикновено има една частна мрежа, която се маршрутизира към интернет. В по‑сложни среди – например кампусна мрежа, съставена от няколко сгради и отделни организации – се използват множество рутери. Субнетите помагат да се раздели и управлява трафикът на локално ниво. Пример: графичен отдел и музикален отдел, разположени на различни етажи, могат да получат мрежи 192.168.1.0/25 и 192.168.1.128/25. Централният рутер в университета ще „обобщи“ тези два субнета в един супернет 192.168.1.0/24, което опростява маршрутизацията и правилата за сигурност.
Супернетиране се използва и за преодоляване на ограниченията на традиционните класове. Например, мрежата 192.168.1.0/24 покрива адреси от 192.168.1.1 до 192.168.1.254. Ако са ви нужни повече от 254 хоста, но искате да запазите префикса 192.168., можете да преминете към маска /23 (255.255.254.0). Тогава диапазонът се простира от 192.168.1.1 до 192.168.2.254, удвоявайки броя на достъпните хостове.
Създаването на частна домашна мрежа ви позволява да свържете няколко компютъра, принтери и файлове в една защитена среда. Въпреки че настройката изисква известно време, удобството и сигурността, които получавате, са безценни.Настройване на рутера и адаптеритеСтъпка 1Изберете дали желаете кабелна (жи
Windows автоматично сканира вашата мрежа, открива различни устройства – принтери, рутери, компютри и други – и ги показва подредени по тип. В прозореца с резултатите можете да видите името на компютъра, производителя и модела на устройството, а чрез прозореца „Свойства“ получавате подробна информаци