Мрежови протоколи – обяснение и приложение

Мрежовият протокол определя правилата за предаване на данни между компютри. Тези правила позволяват на производителите на мрежови карти да създават драйвери, които свързват кабелите, хардуера и операционната система. Най‑широко използваният протокол е TCP/IP – „езикът“ на Интернет, който осъществява прехвърлянето на данни от мрежовата карта, през кабелите и до правилния компютър.

Характеристики

Мрежовите протоколи са организирани в слоеве. Всеки слой описва специфична част от процеса на изпращане на пакет – от физическото предаване до управлението на сесиите. Този слой‑по‑слой подход позволява на разработчиците да оптимизират предаването за различни среди – от глобален Интернет до малки локални мрежи.

Видове

Най‑популярен е TCP/IP, но съществуват и други протоколи: IPX (разработен от Novell), AppleTalk (за компютри Apple) и по‑старият Token Ring, използващ коаксиален кабел за свързване на малки мрежи.

Интеграция

Протоколът се внедрява в мрежовата топология чрез драйвери, предоставени от производителите на хардуер и операционни системи. При инсталиране на Windows, системата открива мрежовата карта и автоматично инсталира TCP/IP, позволявайки на ОС да „разбира“ входящите пакети.

Съображения

В една мрежа могат да се използват едновременно няколко протокола – така наречена хетерогенна среда. Например, Windows клиентите могат да използват TCP/IP за достъп до Интернет, докато IPX се използва за комуникация с Novell сървъри. За потребителя това е безшевно.

Сигурност

Протоколите определят само пътя и правилата за предаване. Защита се постига чрез шифроване, защитни стени (firewall) и антивирусен софтуер, които блокират злонамерени опити за достъп и вреден софтуер.