Интернет знания
DNS (Domain Name System) превежда домейн имената в IP адреси, а обратният DNS – IP адресите в имена на домейни. Това е необходимо, защото компютрите работят с IP адреси, а хората предпочитат четими имена. Настройването на обичайната (forward) DNS се извършва през вашия регистратор, докато обратният DNS се конфигурира от вашия интернет доставчик (ISP). Без обратен DNS някои услуги, особено електронната поща, може да не функционират правилно. Често тази стъпка се пренебрегва при изграждане на мрежа.
Проверете дали вашият ISP позволява делегиране на DNS заявките към вашите сървъри. Ако е така, можете сами да управлявате обратния DNS. За детайли се консултирайте с документацията на вашия DNS сървър.
Ако ISP‑ът не делегира DNS заявките, оставете обслужването на обратния DNS на него. Трябва да му предоставите необходимата информация, за да създаде обратната DNS зона в собствените си сървъри (вижте Стъпка 4).
Създайте записите за обратен DNS във вашия DNS сървър. Независимо от това кой ги хоства, записите трябва да бъдат налични. Записът се състои от име на хост, съответстващо на обърнатия IP адрес, следвано от суфикса .in-addr.arpa.
Също така информирайте ISP‑а за домейните и IP адресите на вашите обратни DNS сървъри, за да могат те да ги включат в родителските (root) сървъри.
Linux е безплатна UNIX‑подобна операционна система, която се използва на персонални компютри и е отличен избор за домашен сървър. Тъй като е безплатен, стабилен и отворен за мрежова работа, той притежава всички качества, нужни за надежден мрежов сървър. Стъпка 1 – Избор на компютър Изискванията към
Интернетът е не само полезен инструмент за работа и проучване, но и огромно развлекателно пространство, където можете да се забавлявате по всяко време на денонощието. Игровите сайтове са едни от най‑популярните онлайн забавления и могат да бъдат както приятен проект, така и източник на малки рекламн