Интернет знания
Псевдокодът е “фалшив код” – набор от описателни изречения, които служат като груб проект преди реалното програмиране. Той не зависи от конкретен програмен език и помага да се формулират логиката и стъпките на софтуера. Писането на псевдокод за Visual Basic е същото като за всеки друг език, но в него можем да включим реални имена на променливи и готови фрагменти от код. Псевдокод може да се състави ръчно или в текстов процесор.
Определете основните функции на новото приложение и какъв резултат трябва да се получи. Пример: При натискане на бутон “X” се показва символ “X” в съответното поле, същото за “O”.
Запишете имената на променливите, които ще използвате. Пример: Box1 = labelBox1; Box2 = labelBox2; Box3 = labelBox3; buttonX = buttonX; buttonO = buttonO.
Започнете псевдокода със заявка Run Program и оставете празен ред. Поставете отваряща фигурна скоба “{”. На следващия ред поставете затваряща скоба “}”. Ако пишете ръчно, затворете последната скоба след завършване на първия модул.
Под отворената скоба напишете Form Load. След нов ред, с отстъп от пет интервала, добавете още една отваряща скоба. Запишете реда: buttonX = labelBox1.Text("X") (без външни кавички).
Под предишния ред добавете: buttonO = labelBox2.Text("O") (без външни кавички). След това затворете вътрешната скоба. Накрая запишете End Routine под всички редове, подравнено с Form Load, и поставете последната затваряща скоба в най‑долната част.
Псевдо кодът е просто набор от стъпки или план, който описва как ще напишете компютърен код за изпълнение на задача. Няма конкретен формат и синтактични правила – важното е да бъде разбираем за автора. Псевдо кодът е изключително полезен за планиране на сложни задачи, като например изчисляване на да
Visual Basic е създаден от Microsoft език за програмиране, базиран на събития и поддържащ .NET и COM модели. Благодарение на компонентната си архитектура, разработчиците могат бързо да изграждат сложни приложения, като преизползват готови контроли. Един от типичните задачи е визуализирането на данни