TFT срещу LED дисплей

„Тънкослойният транзистор“ (TFT) и „светлинодиод“ (LED) са термини, които описват различни части на LCD екрана. Един LCD може едновременно да използва TFT за управление на пикселите и LED за подсветка. TFT определя как се показват пикселите, докато LED осигурява осветлението. Повечето потребителски LCD дисплеи използват TFT, а по‑скъпите модели могат да бъдат с органични светлинодиоди (OLED). LED подсветката е надграждане спрямо традиционната флуоресцентна подсветка.

Тънкослойни транзисторни (TFT) дисплеи

TFT‑овете са активна матрична технология, която обновява всеки пиксел няколко пъти в секунда. Тънък слой транзистори, разположен зад екрана, контролира анимацията и обновяването на изображението ред по ред, което създава усещане за плавно, реално‑времево движение. По‑напредналата версия – In‑Plane Switching (IPS) – подобрява ъглите на наблюдение.

Органични светлинодиодни (OLED) дисплеи

OLED‑те не се нуждаят от отделна подсветка, защото всеки пиксел сам излъчва светлина. Това дава по‑жизнени цветове, по‑широк ъгъл на виждане, тънък профил, по‑висока честота на опресняване и по‑ниска консумация на енергия в сравнение с традиционните LCD. Недостатъкът е по‑високата цена и необходимостта от стъклен слой за защита.

LED подсветка

Когато в името на дисплей се среща „LED“, той все още е LCD, а терминът просто указва, че подсветката е реализирана с светлинодиоди вместо с флуоресцентни лампи. LED‑ подсветката осигурява по‑голям динамичен диапазон – черните области са по‑тъмни, а ярките цветове по‑наситени.

Флуоресцентна подсветка

Ако LCD‑тът не използва LED или OLED технология, той се подсказва с флуоресцентна лампа. Тези лампи са по‑евтини, но предлагат по‑ограничен диапазон на яркост, по‑къс живот, заемат повече пространство и консумират повече енергия от LED‑те. Този тип подсветка е същата, която се използва за осветление в помещения.