Колко радиация излъчват телевизорите?

Телевизорите преди 1970‑те години, особено цветните кутии с катоден лъчев тръб (CRT), отделяли малки количества рентгенови лъчи, породени от високото напрежение, необходимо за работа на уреда. Тези лъчи са опасни, но не са свързани с радиоактивни материали – телевизорът няма да ви направи светящ се в тъмното. Съвременните плоски екрани не използват толкова високи напрежения и в повечето случаи не излъчват рентгенови лъчи, въпреки че някои компоненти могат да произвеждат ултравиолетово (УВ) излъчване. Производителите са предприели мерки, за да предотвратят достигането на тази радиация до зрителя.

Рентгеново излъчване

Рентгеновите лъчи се образуват, когато електрони, ускорени при напрежения между 20 000 V и 100 000 V, ударят метална цел. Колкото по-високо е напрежението, толкова по-опасни са лъчите. Продължителното им излагане може да повреди живи тъкани, да предизвика изгаряния, рак и други здравословни проблеми. В медицината и индустрията те са изключително полезни, но изискват строг контрол, използване на оловни екрани и специализирана защита.

Ултравиолетово излъчване

Ултравиолетовата (УВ) светлина е невидим диапазон с дължина на вълната по-къса от виолетната. Тя е по‑мека от рентгеновите лъчи, но също може да бъде вредна за живите организми. Слънцето излъчва големи количества УВ, но озоновият слой задържа почти цялата вредна част. Черните лампи (UV‑A) са почти безвредни, докато късо‑вълновите УВ‑лампи, използвани в болнични стерилизатори, могат да предизвикат изгаряния по кожата и увреждане на зрението.

Старите телевизори (CRT)

Традиционните телевизори използват голям стъклен тръб – катоден лъчев тръб, където високото напрежение (20 000–40 000 V) кара фосфорния слой да свети. Това напрежение може да генерира слаби рентгенови лъчи, особено ако зрителят е много близо до екрана. През 70‑те години производителите започнаха да добавят олово в стъклото на тръбата, което значително намали излъчването и премахна риска.

Плоски екрани

LCD‑телеvisionите не създават светлина директно – те използват бял подсветка, която се филтрира през течни кристали. Някои модели използват флуоресцентна лампа, която произвежда малко количество УВ. За да се избегне излъчването, производителите поставят специално обработено стъкло, което блокира УВ‑лъчетата. Това също удължава живота на дисплея. Плазмените телевизори и тези с LED подсветка не генерират УВ и не представляват риск от радиация.

В заключение, съвременните телевизори са проектирани така, че да минимизират всякакви форми на опасно излъчване. Старите CRT модели могат да излъчват слаби рентгенови лъчи, но това се контролира чрез специални материали в стъклото. Потребителите могат спокойно да се наслаждават на любимите програми без притеснение за радиация.