Интернет знания
Интернет знания
Преди дигиталната ера фотографите разчитаха изцяло на фотопленка, за да запишат изображение. Камерата управляваше светлината, създавайки негатив върху лист хартия, който след химическа обработка се превръщаше в готова снимка.
Светлината се отразява от обекта и преминава през малко отворено отворче – обектива. Фотоните се фокусират от лещата и, след като преминат през отвор, образуват проекция върху фотопленката, поставена на точно определено разстояние зад обектива.
Филмът е покрит с емайл, съставен от кристали на сребърен халид, които реагират на светлина. Когато затворът се отвори за миг, светлината превръща част от кристалите в сребърни йони. Плътността на тези йони, спрямо останалите кристали, отразява интензитета на светлината в съответната част от изображението.
След експозицията емулсията се потапя в развиващ разтвор, където йоните се превръщат в черно сребро. След това филмът се премества в фиксатор, който премахва неизползваните сребърни халиди, оставяйки само образуваното тъмно сребро. След изплакване и сушене получаваме негатив – тъмните зони съответстват на най‑ярката светлина, а светлите – на липсата ѝ. При печат върху фотохартия светлината се объръща и се получава окончателното изображение.
Стандартният филм записва само черно‑бели тонове, но цветният филм съдържа три отделни емайла, чувствителни съответно към червено, зелено и синьо светлина. Тези слоеве са разделени с филтър и след обработка се комбинират, създавайки пълноцветни фотографии.
Тъй като изображението се съхранява върху физическа лента, филмовите камери изискват допълнителни механизми. Пленката се поставя в светло‑непрозрачен контейнер, след което се навива в камерата – някои модели изискват ръчно извличане на първите сантиметри, други – автоматично. При натискане на затвора камерата премества филма с една кадърна дължина, подготвяйки го за следващото заснемане. Когато ролката свърши, филмът се навива обратно в контейнера, отново автоматично или чрез бутон/крънк, след което се сваля за развитие.
Настройка Технологията, която позволява работа на плоскотелесните телевизори, се намира между две стъклени плочки. В зависимост от вида – плазма или LCD – конструкцията е различна. При плазмените телевизори в клетките се съдържат газове ксенон и неон, заедно с електроди за показване и адресиране, по
Сателитната чиния – какво е тя? Сателитната чиния е вид параболичен микровълнов антенен рефлектор. Тя улавя или изпраща електромагнитни сигнали от сателит и се използва за данни, радио или телевизия. Най‑популярната за домашна употреба е телевизионната чиния, предлагана от компании като DirecTV и Di