Интернет знания
Хардуерните драйвери са софтуерните компоненти, които позволяват на операционната система и програмите да комуникират с различни устройства – видеокарта, твърди дискове, RAM и др. При инсталиране на нов твърд диск често се налага да прехвърлите драйверите от стария диск. По-долу са представени два начина – ръчно копиране и използване на специализиран софтуер.
Отворете Този компютър (My Computer).
Отворете системния диск (обикновено C:\).
Копирайте папката Drivers на външно устройство – USB флашка или празен диск.
Поставете външното устройство в компютъра, където е новият твърд диск.
Копирайте драйверите в директорията C:\ на новия диск.
С десен бутон върху Този компютър изберете Управление (Manage).
Отворете Диспечер на устройствата (Device Manager).
Проверете всяко устройство – ако драйверът липсва, кликнете с десен бутон и изберете Обновяване на драйвера. Изберете Търсене автоматично за софтуер и Windows ще намери копираните драйвери.
Свалете и инсталирайте DriverMax (линк в раздел „Ресурси“).
Стартирайте DriverMax.
Изберете опцията Export drivers (Експортиране на драйвери).
Отметнете драйверите, които искате да копирате, или натиснете Select all за всички, след което натиснете Next.
Посочете папка, където да се запазят драйверите.
Копирайте получената папка на външно устройство (USB флашка, CD и др.).
Поставете външното устройство в компютъра с новия твърд диск.
Ако DriverMax не е инсталиран, инсталирайте го.
Стартирайте отново DriverMax.
Изберете Import drivers (Импорт на драйвери), посочете папката с драйверите от външното устройство и натиснете Next. Драйверите ще бъдат копирани на новия диск.
След няколко години употреба вашият твърд диск се превръща в истински дневник – пълен с снимки, документи, пароли и друга лична информация, която трудно се заменя. Ако дискът внезапно се повреди, това не означава, че всичко е изгубено. Независимо дали има физически щети или е просто коруптиран, има
Дяловете на твърд диск представляват отделни логически части от същото физическо устройство. Повечето HDD позволяват да се създадат няколко дяла, като по този начин един голям диск се представя като няколко по‑малки логически диска. Достъпът до тях е същият като до отделните устройства, показани в „