Компоненти на роботизирана ръка

Роботизираните ръце са широко използвани устройства, способни да вдигат тежки или опасни материали, които са недостъпни за човешки оператори. Те се прилагат в индустрията, лабораториите и са популярни проекти в училищата. Както при всички роботи, и роботизираната ръка се състои от редица части, които заедно осигуряват нейното функциониране.

Контролери

Контролерът е „мозъкът“ на роботизираната ръка – основният процесор, който управлява всички действия. Той може да работи автономно според програма или да приема команди от оператор в реално време. Видовете контролери варират от сложни компютърни системи, използвани в големи фабрики, до прости джойстици, включени в образователни комплекти.

Ръка

Самата ръка се състои от три съединения – рамо (рамено), лакът и китка. Раменото съединение е закрепено към контролера и позволява движение напред, назад и въртене. Лактът осигурява независимо движение между горната и долната част на ръката, а китката, разположена най-отдалечено, свързва ръката с крайното действие.

Крайно действие

Крайното действие е „ръката“ на робота. Обикновено се състои от две (понякога три) клони, които се отварят и затварят по команда, и може да се върти около китката, което улеснява манипулирането на обекти.

Задвижващи механизми

Задвижващите механизми са моторите, разположени между съединенията, които контролират движението. Често се използват ремъци, подобни на тези в автомобилните двигатели, за предаване на въртящия момент.

Сензори

Сензорите се срещат главно в по-напреднали модели. Те позволяват на робота да открива околната среда и да реагира съобразно – например, да предотврати сблъсък с друг робот или да регулира захвата, за да не повреди деликатен предмет.