Разлика между мобилните широколентови мрежи и интернет‑активираните телефони

С нарастващото търсене на мобилност при ползване на Интернет, възможностите за достъп се разширяват. Според проучване на Pew Research от май 2010 г., 40 % от възрастните в САЩ използват мобилни устройства – смартфони или други интернет‑активирани телефони – за сърфиране, електронна поща или моментални съобщения, което е ръст от 8 % спрямо 2009 г.

Главната разлика

Мобилната широколентова мрежа (mobile broadband) и интернет‑активираните телефони предоставят различни начини за достъп до уеб. Основната разлика е, че интернет‑активираният телефон е мобилно устройство, което се свързва към безжичната мрежа на мобилния оператор, докато мобилната широколентова услуга включва широк спектър от устройства – лаптопи, нетбуци, USB модеми, мобилни хотспоти и същите телефони.

Предимства

Тези две категории не са взаимно изключващи се. Интернет‑активираният телефон всъщност е част от мобилната широколентова екосистема. Когато говорим за мобилна широколента, имаме предвид „мобилно“ не като телефон, а като всяко устройство, способно да се свърже към безжичната мрежа на оператора.

Възможности

Терминът „мобилна широколента“ обхваща повече от един BlackBerry за проверка на имейл. Например, Verizon предлага услуга, достъпна от телефон, USB модем, мобилен хотспот (който може да сподели връзката с до пет други устройства), лаптоп или таблет. Същата абонаментна услуга може да се използва едновременно от всички тези устройства. Подобни решения предлагат и AT&T и T‑Mobile чрез своите 4G мрежи.

Обратен тренд

Поради разнообразието от устройства, някои потребители се абонират за мобилна широколента без да притежават мобилен телефон. Вместо да купуват телефон, могат да закупят „телефонно“ ноутбук, който осигурява както гласови, така и интернет услуги чрез Skype, Google Voice и други VoIP решения. Днес виждаме как телефоните се превръщат в мобилни компютри, а компютрите – в мобилни телефони.