Разлика между стерео високоговорители и китарни усилватели

Домашните стерео високоговорители могат да звучат мощно и да запълнят помещението с звук, но това не означава, че са подходящи за възпроизвеждане на усилени китари или други инструменти. Професионалните говорители, използвани в концертни зали и църкви, са създадени специално за тази цел и се различават съществено от тези в дневната ви. Ако се чудите коя технология е по‑подходяща за различните ситуации, е важно да знаете основните разлики.

Канали и усилване

Повечето домашни аудио говорители са стерео – всеки говорител предава един канал, определен от записа (CD, MP3 и др.). Те се свързват към усилвател или ресивър и почти винаги са пасивни, т.е. нямат собствено усилване. Китарните усилвателни говорители обикновено са активни (имат вграден усилвател) и се захранват директно от микрофонен кабел, микс пълн или от китарата. Тъй като китарата е единичен източник без стерео разделяне, тези говорители са моно – един канал. При два китаристи обикновено се използват два отделни усилвателя, но в ограничени пространства сигналите могат да се смесват в един говорител.

Тоналност (voicing)

Китарата покрива ограничен честотен диапазон – приблизително 80 Hz до 5 kHz. Ако се опитате да я пуснете през домашен стерео говорител, ще липсва истински бас и високите честоти ще бъдат ограничени. Домашните говорители са проектирани за пълен спектър от 20 Hz до 20 kHz, с балансиран отговор. Поради това използването на китарен усилвател като стерео говорител води до неприятно и неточно звучене.

Свързване и линейно напрежение

Свързването на китарен усилвател към домашен аудио усилвател е проблематично. Повечето професионални китарни говорители имат XLR или микрофонни конектори, които рядко се срещат в домашните системи, докато последните използват стандартен говорителен кабел. Някои активни домашни говорители поддържат XLR или RCA вход, но те очакват ниско линейно напрежение (около 2 V). Китарните микс пълн и предусилватели обикновено издават 9 V или повече, което може да повреди входовете на домашните говорители.

Мощностна издържливост

Поради ограничената честотна лента, китарните говорители не изискват висока мощност. Човешкото ухо е най-чувствително към средните и горните средни честоти – точно където се намира китарният звук. Пълнодиапазонните домашни говорители често се нуждаят от 100‑400 W, докато повечето китарни говорители работят с 20‑60 W. Китарните басови говорители (50‑80 Hz) могат да изискват около 100 W, тъй като възпроизвеждането на ниски честоти натоварва усилвателя повече. Дори и да намерите китарен говорител, който пасва на домашната мощност, ограничената честотна реакция го прави неподходящ за стая.

Касета и естетика

Китарните говорители са създадени за турнета – здрави, с метални защити в ъглите и отворени решетки. Домашните говорители, освен звука, са част от интериора: често имат дървени корпуси, лакирани повърхности и стилен дизайн. Това прави китарните говорители неподходящи за вашата всекидневна и може да се сблъскат със вкуса на вашия партньор. Обратно, използването на домашни говорители на сцена ги излага на риск от повреда.