Как да предаваме Wi‑Fi през UHF (WhiteFi)

Предаването на Wi‑Fi през UHF, известно като WhiteFi, е идея, която се обсъжда от началото на XXI век. Основното предизвикателство е изискването на FCC да не се нарушават съществуващите сигнали в този спектър, което налага моментално откриване и пренасочване към свободни честоти. До 2011‑те WhiteFi остава теоретична концепция без практическо приложение.

Стъпка 1 – Разбиране на разликата между свободни спектри и ISM‑лентите

UHF спектърът е подложен на по-строги правила за несмущане, защото тук работят основни потребители (incumbents). Тези потребители могат да заемат всяка част от свободните канали, което прави намирането на свободна честота за WhiteFi особено трудно.

Стъпка 2 – Изчисляване на разстоянието Хаъминг

Хаъминг разстоянието измерва разликата между локациите и помага на точката за достъп (AP) да различи наличните свободни канали. AP‑‑ът трябва да предвиди възможността за множество различни incumbents в различни места.

Стъпка 3 – Управление на времевите вариации

Инкументите, като безжични микрофони, се включват и изключват произволно. Как клиентските устройства, така и AP‑‑овете трябва да засичат наличието им и мигновено да се отдръпнат от заетия канал.

Стъпка 4 – Специализиран хардуер

Необходим е модул с два радиоприемника: един за предаване/прием и друг – скенер, който бързо и точно открива инкументите.

Стъпка 5 – Използване на SIFT

SIFT (Signal Interpretation before Fourier Transform) е алгоритъм за променливо‑широкобъндов детектор. Той определя оптималната ширина на канала, базирайки се на амплитудите на засечените сигнали.

Обработване на прекъсвания – Успешната реализация на Wi‑Fi в UHF изисква автоматично прекъсване и повторно свързване към нов канал в рамките на четири секунди, според изследването на Харвард и Microsoft „White Space Networking with Wi‑Fi‑like Connectivity“.