Тарифи и типове трансфери за WiFi

Wi-Fi връзките изглеждат едни и същи, но се предлагат много вкусове. Всяка Wi-Fi мрежа е изградена на базата на серия от стандарти, поставени от Института за инженери по електротехника и електроника. IEEE класифицира тези стандарти в раздел 802.11, така че всеки стандарт включва този номер, последван от една или повече букви, които идентифицират този специфичен стандарт. Wi-Fi стандартите започнаха с 802.11a, с най-новия стандарт, определен като 802.11ac.

По-стари стандарти
Първият Wi-Fi стандарт беше 802.11a. Този стандарт използва 5 GHz нелицензиран спектър за постигане на скорости до 54 Mbps. Този стандарт, макар и толкова бърз, колкото по-съвременните стандарти, страда от слаб обхват. Следваше внимателно IEEE 802.11b. Този стандарт осигурява по-голям обхват и стабилност, като използва 2.4 GHz безжичен спектър, но има нищожна теоретична максимална скорост на предаване от 11 Mbps.

802.11g
Стандартът “g” представлява един от първите, широко разпространени. безжични стандарти. Използвайки 2.4 GHz спектър, 802.11g постига диапазона от 802.11b, докато достига максималната скорост 802.11a от 54 Mbps. Като бонус, устройствата 802.11b могат да се свързват с 802.11g точка за достъп, работеща в режим на съвместимост. Режимът на съвместимост обаче принуждава устройствата 802.11g да работят с по-ниска максимална скорост.

802.11n
Стандартът N имаше бурна история. С увеличаването на популярността на безжичната мрежа след 802.11g, производителите са склонни да въведат стандарт, който ще направи безжичната връзка по-бърза от кабелните връзки - над 100 Mbps. Ето защо, дори когато IEEE не продължи да ратифицира стандартите, много компании започнаха да налагат „черновите“ 802.11n стандарти, които станаха известни като „Draft N.“. Тези проекти на стандарти използват едни и същи технологии, но страдат от проблеми с максималната скорост и съвместимост. След като е ратифициран, 802.11n предлага Wi-Fi тип, който работи и на 5 GHz и 2.4 GHz спектър, и постига стандартна максимална скорост от 144 Mbps. Максималната скорост се увеличава, когато точката за достъп и адаптерът използват технологията Multiple In, Multiple Out. MIMO дава възможност да се използват до три отделни честоти едновременно, като теоретичният максимум се увеличава до почти 450 Mbps. Този стандарт е обратно съвместим със стандартите "g", "b" и "a", което означава, че всички такива устройства могат да се свързват към 802.11n рутер.

802.11ac
Точно както 802.11n започна да предлага жични връзки - мрежовите скорости над безжичната, gigabit Ethernet се превръща в жична норма. В резултат на това IEEE се върна към работа по разработване на стандарт, който би предложил гигабитни скорости по безжичен път. Създадена за официална публикация в началото на 2014 г., производителите започнаха да пускат 802.11ac точки за достъп още през 2013 г. Новият стандарт използва 5 GHz спектър с MIMO технология за постигане на скорости до 1.3 Gbps. Всички точки за достъп 802.11ac трябва да включват 2.4 GHz антена, за да се поддържа обратна съвместимост с 802.11n.

URL:https://bg.whycomputer.com/Network/100211860.html